Европейската комисия даде зелена светлина за окончателното одобрение на българския план за възстановяване и устойчивост в четвъртък, 07 април 2022.
За България през следващите четири години ще бъдат безвъзмездно отпуснати от европейския бюджет 6.27 млрд. евро (около 12.5 млрд. лева) за изпълнението на заявените от правителството 53 проекта и 47 реформи, които трябва да се реализират до края на 2026 г.
За преход към чиста и сигурна енергия са предвидени почти 60% от инвестициите – един от най-високите в ЕС. България е заявила желание да утрои производството на възобновяема енергия до 2026 г. и се ангажира да използва въглищни централи за производството на ток най-късно до 2038 г.
Цифровите проекти са насочени към по-висока достъпност на обществените услуги, развитието на бърз интернет в селските райони и ускоряване разгръщането на 5G мрежи в България. 450 млн. евро ще бъдат вложени в подобряване на цифровите умения на студенти и работници за подобряване на перспективите им за намиране на работа.
Предстои той да бъде одобрен от страните членки, след което София и Брюксел ще сключат споразумения за финансиране и изпълнение на плана.
Очаква се финансирането на плана да започне в края на лятото, като междувременно България ще започне реализацията му със собствени средства.
Проектите са разпределени в четири области: зелен и цифров преход, модернизация, социални дейности, образование и здравеопазване. По тях България е посочила, че преследва 346 постижения и цели, по които изпълнението ще бъде оценявано от Брюксел. Всички проекти трябва да бъдат завършени до края на 2026 г., а парите за неприключените ще бъдат загубени.
Зелен преход и въглищни централи
За изпълнение на климатичните цели на ЕС в плана са предвидени най-много средства – 58.9% от цялата сума, или около 3.7 милиарда евро.
В плана е записано задължение да не се изграждат нови електроцентрали на въглища, а съществуващите да бъдат затворени най-късно до края на 2038 г.
Най-много пари са предвидени за увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници – 1.7 млрд. евро, като тук са включени не само изграждане на соларни и вятърни мощности и на батерии за съхраняване на енергията, но и реформи като изработването на закон за вятърни централи в морето, какъвто сега няма, либерализация на пазара за енергия, въвеждане на общ билет за всички видове транспорт, създаване на нискоемисионни зони в градовете и увеличаване на парка от автомобили с ниски или нулеви СО2 емисии.
942 млн. евро са предвидени за подобряване на енергийната ефективност и саниране на частни обществени сгради, като България поема ангажимент да намали енергийното им потребление с 30%. 666 млн. евро ще бъдат вложени в купуването на жп вагони и локомотиви, електрификацията на жп линии и създаване на интермодално пристанище в Русе.
Цифровизация на България
Правителството иска да похарчи за подобряване на цифровизацията и свързаността 1.6 млрд. евро, или 25.8% от общата стойност на плана за възстановяване. Властите залагат развитие на 5G мрежа и по-ефективно използване на радиочестотния спектър.
Най-голяма част от парите за цифровизация е планирано да се похарчат за развитие на дигиталните умения на населението – 319 млн. евро. Тук са включени центрове за обучение, създаване на национален портал за дистанционно обучение на възрастни.
297 млн. евро ще бъдат вложени в цифровизация на администрацията, като най-много пари са вложени в електронното подаване и получаване на документи, дистанционно водене на съдебни процеси и електронни съдебни регистри. От тези пари ще се цифровизира работата на пощите, ще се изгради портал за медицинско диагностициране, ще се дигитализира работата на спешния телефон 112. 75 млн. евро ще отидат за подобряване на енергийната мрежа.
270 млн. евро са заделени за изграждане на цифрова инфраструктура, която да позволи създаването на мрежа за бърз интернет в отдалечени и слабо населени региони, за да се ускори икономическото им развитие. Пари са предвидени за цифровизация на транспорта, дигитализация на музейните, библиотечните и аудио-визуални фондове, компютри за университетите и ИТ решения и киберсигурност на малките и средните предприятия.
Бизнес среда, здравеопазване и образование
188 млн. евро са предвидени за подобряване на бизнес средата, като в нея са включени борбата с корупцията, подобряване на системата за обществени поръчки и ограничаване на “ин хаус процедурите” и на търговете с един участник, усъвършенстване на законодателството за фалитите и по-добро управление на държавните фирми. Тук се включва и реформата за наказателната отговорност и отчетността на главния прокурор, за което е предложен нов механизъм, предвиждащ съдия да може да разследва евентуални престъпления на ненаказуемия сега главен прокурор.
В този портфейл са предвидени икономически помощи за бизнеса, както и развитието на пет индустриални паркове.
Планът ще се използва за финансиране на реформа в образованието, част от която е задължително предучилищно образование от 4-годишна възраст, модернизиране на университети и институти, подобряване на връзката между развойните бази и бизнеса и повишаване на компютърната грамотност. Заложено е създаване на младежки центрове, които да интегрират в обществото уязвими групи, включително ромите.
В здравеопазването посоката на реформи е развитието на доболничната помощ и диагностиката, стимули за привличане на медици и по разпределение на здравния персонал, ремонтиране на болници и създаване на система за спасяване от въздуха с шест хеликоптера линейки и прилежаща инфраструктура.
Планът за възстановяване предвижда създаване на мрежа за подпомагане на хората в риск от бедност, увеличаване на минималния доход до 2024 г., подобряване на условията за живот на хората с увреждане и на грижи за старите хора. Залага се строителство на повече детски градини и ясли.
Според Европейската комисия България не може да разчита на първо плащане по плана за възстановяване преди втората половина на годината и най-рано след края на лятото. След като София се самолиши от аванс, като се забави с плана, тя трябва да покаже постижения, постигнати със собствени усилия, преди да може да кандидатства за пари.
След положителната оценка, Европейската комисия ще изпрати предложение за одобрение на българския план на страните членки. Те имат четири седмици да го гласуват. След това Европейската комисия и българското правителство ще трябва да подпишат финансово и операционно споразумения за изпълнението на плана и извършването на плащанията, което се очаква това да отнеме около два месеца. Междувременно българското правителство ще трябва да подготви системата за одитиране и контрол на разходваните средства, да задейства системата за наблюдение на изпълнение на плана, да разпредели отговорностите между органите, които го ще го реализират и да попълни административния им капацитет. Еврокомисията съобщи, че управлението на плана ще бъде поверено основно на Министерството на финансите.
След приключването на административните действия българското правителство ще трябва да кандидатства за плащане, доказвайки постигането на първите показатели. Така за осъществяването на всички реформи и проекти – общо 103, властите ще имат на разположение около 50 месеца, като последното евро трябва да е разплатено до 31 декември 2026 г. Парите за недовършените дейности ще бъдат загубени и ще трябва да бъдат покрити за сметка на българския бюджет.
Очаквания за възстановяване на икономиката
Европейската комисия изчислява, че дори без заемната част, българската икономика ще нарасте с 1.9-2.9 процента само от европейските инвестиции, направени чрез Плана за възстановяване. В прогнозата не е включен ефектът от извършените законодателни, административни, здравни, социални и образователни реформи, посочи източник от Комисията. От общия европейски подем българския БВП ще нарасне с още 0.6% до 2026 г. Най-видим ефектът от европейската финансова инжекция ще е в края на финансирането, когато се очаква ефектът от него да надхвърли 3%.
Консултaция по проектите от Consult Hub
Какво можем да направим за Вас?
- Да обсъдим конкретните нужди на вашия бизнес и да предложим на й-подходящата програма и процедура
- Да оценим доколко вашата фирма и проектна идея отговарят на изискванията на дадена програма
- Разработваме предложението
- Съдействаме с изготвяне и окомплектоване на документи при сключването на договора за безвъзмездна помощ
- Извършваме управлението на вече одобрения за финансиране, съобразно правилата на финансиращата програма
Поставяме фокус върху резултата, законосъобразността и ефекта
Свържете се с нас за повече информация и консултация по европейски програми!
