Зелената сделка на ЕС и българският бизнес

Европейският зелен пакт, известен още като Зелената сделка на ЕС, е решение, което ще окаже огромно влияние върху икономиката на всички държави членки, в това число и България.

Съдържание:

1. Какво представлява „Зелената сделка на ЕС“?

2. България и Зелената сделка

3. Как екипът на Consult Hub ще ви помогне да получите финансиране?

Какво представлява „Зелената сделка на

ЕС“?

Зелената сделка на ЕС е най-новият амбициозен план за действие на Европейският съюз, който цели да направи икономиката на държавите членки екологично устойчива и конкурентноспособна. Основната мисия е да се постигне неутралност на климата до 2050г. Сделката е съставена от множество политически мерки и субсидии, насочени към намаляване на замърсяването, като същевременно се инвестира в нови научни изследвания и модерни екологични технологии.

Най-общо ЕС:

Ще стане неутрална по отношение на климата зона до 2050г.
Ще защитава човешкия живот, животните и растенията, като намали замърсяването
Ще подпомогне предприятията да станат световни лидери в областта на чистите продукти и технологии
Ще спомогне за осигуряването на справедлив и приобщаващ преход, като предостави разумно финансиране

„Европейският зелен пакт е новата ни стратегия за растеж. Той ще ни помогне да намалим емисиите, като същевременно създадем работни места.“ – уверява ни Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия.

Европейската комисия акцентира върху дълъг списък с политически инициативи, най-важните от които:

1. Създаване на кръгова икономика.

Преминаването към кръгова икономика цели да ограничи изменението на климата, намаляване на замърсяването и по-ефективно използване на ресурсите. Стремежът на ЕС е да бъдем първия неутрален по отношение на климата континент като използваме материали за многократна употреба, които са рециклируеми.В новия план за действие относно кръговата икономика са представени нови инициативи по време на целия жизнен цикъл на продуктите, за да се модернизира и трансформира икономиката ни, като същевременно се опазва околната среда. Едно от най-големите опасения според скорошното проучване на Евробарометър е увеличаващия се брой отпадъци. От ЕС смятат за необходимо да се въведе промяна в начина, по който потребяваме и произвеждаме.

Всички индустрии, произвеждащи големи количества въглерод ще трябва да се приспособят към новия модел от ЕС. Основните адресирани сектори са транспортен, енергетика, селско стопанство, строителство както и промишлените отрасли.

Планира се инвестиционният цикъл да приключи най-късно до 2030г., за да е възможно постигането на целите до 2050г. – по думи на служител на ЕС.

2. Декарбонизация за климатично неутрална Европа.

Производството и потреблението на енергия генерира над 75% от емисиите на парникови газове в ЕС. Затова, амбициите на Зеления пакт стават още по-големи като целят намаляването на емисиите на парникови газове с 50-55% до 2030г. Това е доста оптимистична прогноза и с 15% повече от настоящата цел от 40%.

Към днешна дата липсва енергийна стратегия, затова няма как да знаем със сигурност как новите европейски политики и изисквания ще се отразят на енергийния сектор.

До края на юли 2021г. комисията ще преразгледа всяко законодателство и регламент на ЕС, за да ги актуализира в съответствие с новите цели.

3. Модернизиране на сградния фонд.

Основната цел е да се постигнат по-ниски нива на използваната енергия за отопление и охлаждане. В допълнение от ЕС се надяват да утроят процента на обновяване на сгради, който към днешна дата е около 1%.Саниране на сградите, за да се помогне на хората да намалят сметките си и потреблението на енергия, е част от стратегията на ЕС. 40% от потреблението на енергия се дължи на сградите.

4. Промени в транспортния сектор.

ЕС предприема политика, която насърчава използването на електрически транспортни средства за постигането на околна среда без замърсители до 2050г. Ще се въведат по-чисти, по-евтини и по-здравословни форми на частен и обществен транспорт. Близо 25% от емисиите ни се дължат на транспорта (в България процентът е дори по-висок).

5. „От фермата до трапезата“

Тази стратегия е съсредоточена върху изграждането на по-здравословно земеделие, като се сведат до минимум използваните вредни химически пестициди, торове и антибиотици.
Повече тук:
„Нашата храна, нашето здраве, нашата планета, нашето бъдеще“

6. Стратегия за биоразнообразие на ЕС

„Оздравяването на природата отново е ключово за нашето физическо и психическо благосъстояние и е съюзник в борбата срещу изменението на климата и огнищата на болестите. Той е в основата на нашата стратегия за растеж, Европейската зелена сделка, и европейското възстановяване, което връща повече на планетата, отколкото отнема.“ – Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия

Засегнати са 3 основни сектора:

Строителство
Селско стопанство
Хранително-вкусова промишленост
Предвижда се сериозен ръст в годишните приходи както и в броя на работните места, в резултат от стратегията.

7. Стратегия за метана

Намаляването на емисиите на метан и парниковите газове са приоритетна инициатива на Европейската зелена сделка.Метанът е мощен парников газ, на второ място след въглеродния диоксид. Той е и вторият най-голям виновник приземния озон – основната съставка на смога – и вредния замърсител на въздуха. Следователно намаляването на емисиите на метан е жизненоважно за спомагане за забавяне на глобалното затопляне, намаляване на замърсяването и подобряване на качеството на въздуха.

Тази стратегия ще очертае как ЕС планира да намали емисиите на метан, като се фокусира върху три основни източника на метан:

енергия (въглища, нефт и газ)
селско стопанство
отпадъци

8. Финансиране за засегнатите от прехода

ЕС изготвя механизъм за справедлив преход (Just Transition Mechanism), който да предостави финансова подкрепа за регионите и секторите, потърпевши от прехода към кръгова икономика.

Предвиден е бюджет от близо 100 милиарда евро, който е насочен към най-уязвимите региони и сектори. Финансирането ще бъде предоставено от:

Новият „Фонд за справедлив преход“, който ще генерира поне 30-50 млрд. евро от инвестиции
Финансиране от Европейската инвестиционна банка “InvestEU”, предоставящо 45 млрд. евро
Нов механизъм за заем от публичния сектор – финансиране от ЕИБ, подкрепено от бюджета на ЕС – на стойност 25-40 млрд. евро
Ще бъдат предоставени преходни планове, както и техническа помощ на засегнатите региони, за да могат успешно да усвоят инвестициите.

Как ще се отрази механизмът за прехода на хората?

От ЕС ни уверяват, че планът би могъл да бъде единствено в полза за хората засегнати от прехода:

Подобряване на заетостта в нови сектори и тези в преход
Предоставяне на възможности за преквалификация
По-добра енергийна ефективност на жилищата

Увеличаване на достъпа до екологично чисти и финансово достъпни източници на енергия.

Как ще се отрази механизмът за прехода на бизнесите и секторите?

Компаниите, чиято дейност активно отделя въглерод също ще се възползват от нови възможности:

Подкрепа за прехода към нисковъглеродни технологии и икономическа диверсификация, чрез инвестиции в модерно оборудване и работни места
Създаване на атрактивни условия за публични и частни инвеститори
Осигуряване на по-лесен достъп до заеми и финансова подкрепа
Инвестиции в създаването на нови фирми, МСП и стартиращи предприятия
Инвестиране в научноизследователски и иновационни дейности

Как ще се отрази механизмът за прехода на държавите-членки и регионите с висока зависимост от изкопаеми горива и въглеродни емисии?

ЕС има за цел да „не остави никого назад“, затова предоставя:

Подпомагане на прехода към нисковъглеродни и устойчиви на климата дейности
Създаване на нови работни места в изградения зелен сектор
Инвестиции в обществен и екологичен транспорт
Техническа помощ за всеки в нужда
Инвестиране във възобновяеми енергийни източници
Подобрения в сферата на цифровата свързаност
Достъпни заеми за местните публични власти
Подобряване на енергийната инфраструктура, централното отопление и транспортните мрежи.

България и Зелената сделка на ЕС

Европейският зелен пакт за България означава солидна финансова възможност за инвестиции и нови работни места, иначе казано, ЕС ще предостави сериозен ресурс и от нас зависи до колко ще се възползваме от него.

Освен добър източник за финансиране, Зелената сделка е важна стратегическа възможност за България да се превърне в пълноценен член на ЕС с индустриално силна икономика.

Ако съвсем скоро не изградим правилна стратегия за реализиране на проектите и съвместни инициативи с други страни-членки, рискуваме да влошим икономическите ни показатели.

Разходите за преход на България са оценени на 20-25 милиарда евро, според Плана за инвестиции за устойчива Европа.

Декарбонизирането на енергийния сектор е особено предизвикателство за България. Заводите за лигнитни въглища генерират около 40% от електроенергията в страната и ангажират повече от 43 000 работни места. Това отчита както пряко заетите в мините и електроцентралите, така и непреки служители, работещи в различни свързани предприятия.

Тази тежка зависимост от въглища за електроенергия, използването на дърва за огрев и въглища за отопление на жилища и изкуственото поддържаните ниски цени на електроенергията, възпрепятстват навлизането на възобновяеми енергийни източници и проекти за енергийна ефективност.

Извън енергийния сектор правителството трябва да приложи значително повече мерки за намаляване на емисиите на парникови газове. Това изисква разработването на последователна, дългосрочна стратегия за декарбонизация в съответствие със Зелената сделка.

Опитът от приемането на Интегрирания национален енергиен и климатичен план (NECP) е пример, че българската политика за декарбонизация бавно се адаптира към стратегията за прехода към кръгова икономика.

Ще успеем ли да се вместим в крайните срокове?

ЕС разработиха „Калкулатор“, който да подготви дългосрочна стратегия и да предостави информация за това как би протекъл преходът в България. Това, което показва е, че българските политики трябва да претърпят значителни промени в посока на Зелената сделка и европейските икономически тенденции, за да постигнем дори минимален ефект до 2050г.

Резултатите сочат, че най-бързият и най-евтиният начин за декарбонизация е промяна в добива и използването на енергийни източници. Това би означавало незабавно (или възможно най-бързо) премахване на електроцентралите, работещи с лигнитни въглища.

Дори подобни радикални мерки не биха могли да елиминират въглеродните емисии до 2050г., но могат значително да ги ограничат.

Български експерти смятат, че Зелената сделка на ЕС ще постави разделителна граница между страните, които подкрепят и се възползват от новите възможности за екологично бъдеще и тези, които подходят консервативно.

Това е шанс, „Taĸa, чe тpябвa дa ce дeйcтвa бъpзo и инвecтициитe дa ce cлyчвaт бъpзo“ – заявява Мария Трифонова – гост-анализатор в Европейския съвет за външна политика.

Какви средства ще получи България от Зелената Сделка на ЕС?

В края на май 2021г. стана ясно, че България може да получи около 6,73% от общия дял от Механизма, това прави 1,178 млрд. евро (673 млн. евро от Европейския Инструмент за Възстановяване (European Union recovery Instrument) и 505 млн. евро от Многогодишната финансова рамка на Съюза (т.нар. Структурни и Кохезионни фондове на ЕС). Към тях страната ни трябва да добави и собствени средства в размер на 1,5 от средствата, отпускани от Фонда, с което налични финансов ресурс може да достигне до 3 млрд. евро.

Но за да ги получи, страната ни трябва освен да поеме ангажиментите за постигане на целите на Сделката, да разработи и Териториалните планове за справедлив преход за всяка една от областите, одобрени от ЕК. До момента, Комисията е одобрила 3 области на въздействие – Стара Загора, Перник и Кюстендил (въглищните региони). Страната ни е предложила още 8 области – въглеродно-интензивни, които също да са допустими да получават подкрепа по Механизма, но засега решение за тях няма. Това са областите Варна, Бургас, Търговище, Габрово и Ловеч и Хасково, Ямбол, Сливен като гранични области на Стара Загора и потенциално засегнати от мерките, които ще се предприемат там.

За разработката на плановете за справедлив преход, правителството рзчита на двама консултанти – „Прайсуотърхаус Купърс България“ ЕООД и Международна банка за възстановяване и развитие (Световната банка) – за подготовката на проекти на териториални планове за справедлив преход за трите въглищни региона и допълнителните осем, идентифицирани като най-силно засегнати в социален план, по линия на енергоинтензивни и свързани индустрии.

Най-засегнатите могат да разчитат на солидна финансова подкрепа от ЕС

Зелената сделка на ЕС дава възможност за чисто икономически мерки, насочени към потенциално най-засегнатите страни:

Подкрепа за малките и средни предприятия за производствени инвестиции, които да доведат до икономическа диверсификация или въвеждане на по-ресурсно и/или по-енерго-ефективно производство
Подкрепа за стартиране на собствен бизнес, включително чрез бизнес инкубатори и консултантски услуги, водещи до създаване на работни места
Изследователска и иновационна дейност, трансфер на съвременни технологии
Внедряване на технологии, както и в системи и инфраструктури за достъпна чиста енергия (вкл. технологии за съхранение на енергия и намаляване на емисиите на парникови газове)
Възобновяема енергия и в енергийна ефективност, включително за целите на намаляване на енергийната бедност
Умна и устойчива местна мобилност, включително декарбонизация на местния транспортен сектор и неговата инфраструктура
Рехабилитация и надграждане на централни отоплителни инсталации с оглед подобряване на енергийната ефективност на централните отоплителни системи
Производство на топлина от централни отоплителни инсталации само при условие, че тя се произвежда единствено от възобновяеми енергийни източници
Дигитализация, цифрови иновации и дигитална свързаност
Подобряване на кръговата икономика, включително чрез предотвратяване на генериране на отпадъци, намаляване, ресурсна ефективност, повторна употреба, ремонт и рециклиране
Заетост: повишаване на квалификацията и преквалификация на служители и кандидати за работа; помощ при търсене на работа; активно включване на търсещите работа

Кои са най-засегнати от Зелената сделка на ЕС в България?

На първо място, разбира се това са фирмите, пряко зависещи от въглищно-добивна дейност – комплексите Марица Изток, мините в Бобов дол, ТЕЦ-овете и т.н. Но освен тях, има и много други бизнеси, които ще са пряко засегнати – обслужващи фирми към големите въглищни консуматори, фирми с високи въглеродни емисии, фирми-замърсители и др.

Отделно, при опция за закриване на големи производства, винаги непряко засегнати са и периферни бизнеси и услуги – напр. учебни заведения, които са подготвяли кадри за определена професия, ще им се наложи да сменят учебните си програми, транспортни фирми, обслужващи превоз на работници между градовете за работа в големите комплекси, и др. Най-лошите прогнози на синдикатите са за 100 000 работни места, които ще бъдат засегнати.

Дори и да са верни тези прогнози, това няма да се случи изведнъж. Пред нас стои един период от 29 години, в който ние плавно да се подготвим да затворим тези мощности или да ги преструктурираме, така че да отговарят на изискванията.

Трябва да се действа навреме!

Тези 29 години и финансовата помощ означават много неща:

Време за „пренастройка“ на производствата – диверсификация на производството, ограничаване на използването на ресурсите, енергийна ефективност
„Откриване“ на нови, технологични производства
Постепенна преквалификация на заетите лица – не само на заетите в момента, но и на сега обучаващите се – смяна на обучителните програми, профили, изисквания
Откриване на нови фирми, нови услуги и структури, които да подпомагат фирмите
Създаване на нови инструменти, които да подпомагат пряко засегнатите лица – компенсации, подкрепа и т.н.
Създаване на нови мощности за производство на електричество, които да са от възобновяеми източници, и които да заместят евентуалните затворени мощности

Сделката не е повторение на сценарии за затваряне на големи мощности, известни от миналото ни (Кремиковци, мините, големи държавни предприятия), не е освобождаване на хиляди заети в един ден. Сделката е един дълъг преход – време тези мощности да потърсят варианти да работят по-иновативно, с по-високи технологии, по-екологично; време по-възрастните заети хора да се пенсионират спокойно, младите да се преквалифицират, все още незапочналите работа да се преориентират в професионалното си развитие. Възможност, фирмите, свързани с тези производства да потърсят алтернативно решение – да въвеждат ново оборудване, да започнат да произвеждат нов продукт, да обучат нови специалисти.

И не на последно място, време да се научим всички ние как да живеем по-чисто, по-зелено и с по-голяма грижа за природата и за нашия и на децата ни утрешен ден.

Как екипът на Consult Hub ще ви помогне да получите финансиране?

Експертният екип на компанията е включен в разработването на анализи за изготвянето на териториалните планове за справедлив преход. След одобрението на тези планове ще предлагаме услуги за бизнеса за:

Идентифициране на подходящи програми и проекти, за подпомагане прехода към зелена и кръгова икономика

Идентифициране на възможност за подпомагане на инвестиции в големи предприятия, когато те са необходими за преодоляване на загубата на работни места в резултат от прехода

Технически консултации на инвестиционни проекти, които търсят финансиране в четирите направления, които отразяват ключовите приоритети на ЕС по отношение на политиките: (1) устойчива инфраструктура; (2) научни изследвания, иновации и цифровизация; (3) МСП; и (4) социални инвестиции и умения